Решаване на квадратно уравнение, Диофантово уравнение, метод на Хорнер
Всяко уравнение се състои от два аритметични израза свързани със знака за равенство. Прието е променливите да се изписват с последните букви от латинската азбука - като x, y, z. Параметрите на уравнението са числа. При представяне на уравнение параметрите се бележат с началните букви на латинската азбука - като a, b, c.
решаване на квадратно уравнениерешаване на непълно квадратно уравнение
формули на Виет (Vieta)
обратна теорема на Виет
решаване на уравнение по метод на Хорнер
решаване на Диофантово уравнение
решаване на квадратно уравнение
Нека имаме уравнение, при което коефициентът пред най-високата степен на неизвестното е различен от 0, а най-високата степен на уравнението с ненулев коефициент пред него е 2. Такова уравнение ще наричаме квадратно уравнение. Едно квадратно уравнение се задава чрез стойностите на коефициентите пред неизвестното A, B, както и на свободния член C.
Чрез знака ^ изразяваме степенуване, а sqrt - е функция за корен квадратен.Ax^2 + Bx + C = 0
Нека разгледаме последователно възможните решения:
1) при A=0, уравнението е линейно и има едно единствено решение (при B<>0) x = -C/B
2) при C = 0 уравнението придобива вида: A*x^2 + Bx = 0 и има корени x = -B/A, както и x = 0
3) изчисляваме дискриминантата D=B*B - 4*A*C.
Ако D = 0 уравнението има само един корен X1=-B/2A. В блок схемата този случай се представя като двоен корен на уравнението.
Ако D >0 това квадратно уравнение има следните реални корени (с sqrt означаваме функцията корен квадратен):
X1= (-B - sqrt (D)) / (2*A)
X2= (-B + sqrt (D)) / (2*A)
Ако D < 0 това квадратно уравнение има следните комплексни корени:
X1= (-B - i*(sqrt (D)) / (2*A)
X2= (-B + i*(sqrt (D)) / (2*A)
Където i е имагинерната единица имаща стойност sqrt (-1)
В този случай корените на това квадратно уравнение са комплексно спрегнати - имат една и съща реална част и различни по знак, но с еднаква абсолютна стойност имагинерна част.
Следващата примерна програма реализира алгоритъм за решаване на квадратно уравнение.
решаване на непълно квадратно уравнение
Ако в квадратното уравнение от вида Ax^2 + Bx + C един от кеофициентите A или B е равен на нула казваме, че това е непълно квадратно уравнение.
Имаме две възможности:
1) B = 0 - уравнението има реални корени само, ако знаците пред коефициенти A и C са различни. В този случай x1 = - sqrt( C/A); x2 = sqrt( C/A);
ако и c = 0 уравнението има единствен корен 0.
2) C = 0 - уравнението има корени x = 0 и x = - sqrt(B/A)
формули на Виет (Vieta)
Френският математик Франсоа Виет (Vieta) пръв въвежда буквените означения за коефициентите на уравнение за получаване на общи доказателства. В неговите трудовете по математика се описват и случай за уравнения с по-висока степен от 2. Чрез формулите на Виет могат да се изразяват зависимостите между коефициентите пред неизвестното в дадено уравнение и неговите корени. Ще разгледаме случай за квадратно уравнение, представено чрез коефициентите A, B, C.
Ax^2 + Bx +C = 0, съответно с корени x1, x2.x1 + x2 = - B/A; p=-B/A
x1 * x2 = C/A; q= C/A
Приема се, че коефициента А е положителна стойност.
Ако корените са реални е възможно да се определят знаците на корените без да се решава самото уравнение. От предходните два реда могат да се извадят следните изводи: ако произведението на двата корена има стойност <0, то корените са с различен знак, както и обратното корените са с еднакъв знак, ако тяхното произведение е >0; ако сумата на двата корена е 0, то корените са с еднаква абсолютна стойност и различни по знак.
Следващата примерна програма илюстрира обработване на данни за коефициенти на квадратно уравнение чрез формули на Виет:
обратна теорема на Виет
Съществува теорема, обратна на описаната теорема на Виет, която гласи следното: която ако две числа x1 и x2 изпълняват условията x1 + x2 = − p и x1.x2 = q, то тези числа x1, x2 са корени на уравнението x2 + px + q = 0.
решаване на уравнение по метод на Хорнер
Предложеният от английският математик Хорнер (William George Horner) алгоритъм за намиране корени на квадратно уравнение и от по-висока степен се състои в следното:
Рационалните корени на уравнение или нули на полином са числата от вида p/q, където с p се означават всички делители на свободния член, с q всички делители на коефициента пред най-високата степен в разглежданото уравнение / полином. Уравнението може да има за корени цели числа, ако свободния член се дели без остатък на коефициента пред най-високата степен в уравнението. Корени на това уравнение могат да бъдат делителите на свободния член взети със знак минус и плюс. В процеса на търсене корените на въведеното уравнение се вземат се само коефициентите пред съответните степени. Ако дадена степен липсва в данните за това уравнение като коефициент на съответното място се записва 0.
Така при описанието на алгоритъма приемаме, че всички коефициенти в разглежданото уравнение са цели числа или нула, степените на неизвестното са подредени в низходяща наредба. Задачата за решаване на уравнение по метода на Хорнер значително се облекчава ако коефициентът пред най-високата степен е винаги 1.
Избраното за корен число (записано в най-лявата част на таблицата) се умножава с коефициента пред най-високата степен и се събира със следващия го коефициент. Ако последната сума се получи 0, то това число е корен на уравнението. Проверката продължава с получените нови коефициенти – при търсене на нов корен за уравнението. Едно уравнение може да има няколко корена с една и съща стойност. Проверява се дали вече намерен корен на уравнението не се повтаря.
Предимство на метода на Хорнер, е че проверката дали дадено число е корен се състои в умножение и събиране, т.е. не налага вдигане на степен. Друго предимство, е че след намиране на един или повече корени максималната степен на това уравнение вече се намалява с 1.
решаване на Диофантово уравнение
Уравнение от вида a*x + b*y = c, където a,b,c са произволни цели числа ще наричаме Диофантово уравнение от първа степен. Ако указаните коефициенти са рационални числа може да бъде намерено тяхното най-малко общо кратно и отново да получим уравнение с цели числа. В следващата примерна програма ще разглеждаме коефициентите в конкретно Диофантово уравнение само като цели числа. От теоретичните изследвания е доказано съществуването на необходимо и достатъчно условие едно Диофантово уравнение от вида ax + by = c да има поне едно решение с цели числа е най-големият общ делител на a и b да дели с. Този делител може да бъде и 1, т.е. коефициентите a,b са взаимно прости числа. Ако коефициентите a, b, c имат общ делител - НОД, то чрез делене можем да редуцираме коефициентите в уравнението. Да разгледаме следната примерна задача: Имаме въведени коефициенти a,b,c на Диофантово уравнение. Търсим дали това уравнение има за корени цели числа от даден числов интервал. Ще използваме метода на грубата сила – като проверим с вложен цикъл дали за конкретни целочислени стойности двете части на това Диофантово уравнение са равни.
Следващата примерна програма дава решена задача за решаване на Диофантово уравнение:Обяснени и решени задачи с подобни алгоритми, функции и служебни думи са разгледани в страницата с електронни уроци по информатика - програмиране.
Илюстриране работата на характерни алгоритми можете да намерите в предоставените електронни помагала съдържащи решени задачи, примери.